Целият град Катманду на практика е сгушен в Хималайската планина: пазителка, която е предпазвала Непал от нашествия през изминалите векове, но и могъща сила, способна да причини разрушения. Разговарях с мой непалски приятел, който гордо ми каза: “В Непал не празнуваме Деня на независимостта, защото никога не сме били окупирана страна”.

В Язд няма небостъргачи, но има нещо в града, което ви кара да се чувствате незначими. Може би това е пустинята наоколо. Може би това са тесните улички, където отекват шепоти, каращи ви да се замислите за съдбите, преплетени в този град. Може би това е тишината в пустинните нощи, обезпокоена само от котките, бродещи по покривите. Може би това е Язд, най-голямата загадка от всички, стоящ гордо в пясъците със своите древни, високи минарета.

Есфахан е любимият ми град в Иран. Докато се разхождах по улиците на града, няколко пъти се хванах да си мисля „мога лесно да заживея тук“. Представях как ходя да бягам до реката, как се наслаждавам на чаша чай с приятели на площада Накш-е Джаван (Naqsh-e Javan), как намирам спокойствие в тихо съзерцание в една от многото хипнотизиращи джамии в града... Действително, да си в Есфахан е като да си в сън.

Абяне е малко селце сгушено в планината Каркас между Кашан и Исфахан. Разхождайки се по тесните улички на селото, не само чувствате, че сте на друго място, но и усещането ви за време се променя изцяло. Такива места винаги ще се отличават насред морето от туристическите списъци с желания…

Техеран не е с нищо по-малко от всеки нормален европейски град. Някои хора ми казаха да не прекарвам време в Техеран, защото това не е „истинският Иран“. Не съм съгласна с това твърдение. В този град са се случили много важни събития за Иран. Ако искате да разберете Иран, особено историята му през последните 50 години, прекарването на известно време в Техеран е важно.