Ако ме попитате как да опиша с няколко думи района на Анапурна в Хималаите, бих казала “розови рододендрони и спиращи дъха гледки от базовия лагер”. Идеалното време за посещение? Пролет. Тогава магията на планинските хълмове е в разгара си, тъй като навсякъде по хълмовете се разлистват цветущи дървета. Истинска магия.

Всички шерпи ми казаха, че смятат планината за Бог. Не в религиозен смисъл, а в смисъл на смирение пред сила, която далеч надхвърля възможностите на всяко човешко същество. Попитах един шерпа какво изпитва към планината и той ми отговори: “ние сме в ръцете на нейната милост”. Не е нужен голям опит, за да разбереш, че Хималайската планина е нещо различно.

Целият град Катманду на практика е сгушен в Хималайската планина: пазителка, която е предпазвала Непал от нашествия през изминалите векове, но и могъща сила, способна да причини разрушения. Разговарях с мой непалски приятел, който гордо ми каза: “В Непал не празнуваме Деня на независимостта, защото никога не сме били окупирана страна”.