Пътуване в Иран по време на отбелязването на Мухарам
Пътуването в Иран по време на отбелязването на Мухарама беше наистина специално преживяване. Единствената информация, която имах за Мухарама, преди да го преживея, беше, че е поредица от тъжни дни, отбелязващи паметта на имам Хюсеин. Може би затова бях много впечатлена от гледките и преживяванията през трите дни на честванията. Умът ми беше свободен от всякакви предразсъдъци и приех всичко с отворено сърце. За пореден път това отношение ми донесе дълбоки, честни разговори и нови приятелства с хора.
Моля, обърнете внимание, че ако искате да научите за религиозния аспект на Мухарама, най-добре прочетете в съответните източници за исляма и помолете вашите приятели мюсюлмани да ви обяснят. Тази статия е разказ на преживяванията ми като турист по време на честванията на Мухарам.
Улиците на базара в Кашан по време на Мухарама
Прекарах последните 3 дни на Мухарама в Техеран, Кашан и Казаан, малко селце близо до Кашан. През тези дни хората носеха предимно черни дрехи и ако искате да се потопите в преживяването, съветвам ви да направите същото. Никой няма да очаква това от вас като турист, но ще бъде оценено.
Трите основни цвята, които ще видите по време на Мухарама, са черно, червено и зелено. Ще видите черни знамена с ръчно бродирани калиграфии в джамиите и навсякъде по улиците. Черният цвят означава траур. Ще видите също така червен цвят по бродериитие на знамената. Дори водата във фонтаните на джамиите е боядисана с червено багрило. Това е символично за кръвта, жертвата, смъртта на имама. За допълване на атмосферата, зелени светлини осветяват улиците през нощта. Зеленото е цветът на исляма и символ на мира. Улиците нощно време в града бяха забележителна гледка. Навсякъде, където се огледате, виждате улици и сгради, преобразени изцяло от тези три цвята. Това е гледка, която ще остане спомен в сърцето ви завинаги.
През последните 3 дни на Мухарама улиците бяха доста оживени. Хората ми предлагаха храна, настоявайки да взема всичко, което имат да ми дадат: чай, сладкиши, диня, цели порции ястия с ориз и агнешко. Ако не желаете да ядете това, което ви се предлага, вземете го и го дайте на някой друг по-късно. В Техеран бяхме толкова претъпкани с Хамид, че взехме храната и я давахме на по-стари, по-бедни хора. Не е учтиво да отказвате храна, която ви се предлага, тъй като актът на даване е обещание на хората към Бог, че ще направят добро. Ако откажете, все едно им отказвате шанс да направят добро. Приемането на това, което хората ви предлагат, ги прави също толкова щастливи, колкото вас да го получите. Този акт на даване и вземане, добрите намерения и щедростта зад него е, за мен, самата същност на възпоменанието на имам Хюсеин.
Най-силното чувство, което изпитах по време на Мухарама, беше принадлежност към голямо семейство. Чувството за обединена, подкрепяща общност беше много силно през тези три дни. Хората правят всичко заедно и фактът, че бях турист от друга вяра нямаше никакво значение за тях. Поканиха ме да участвам във всичко - от споделянето на храна до честта да отключа вратата в една джамия и съответно ме поканиха да отправя молитва. По-късно бяха любопитни за това, което си пожелах. Когато им казах, че желая мир и просперитет за Иран и целия Близък Изток, лицата им светнаха в голяма усмивка.
Много хора ще са любопитни към вас и ще ви питат всичко - от къде идвате, възрастта ви, дори семейния ви статус или работата ви. За мен, бидейки жена, само други жени и момичета се приближиха към мен, така че не чувствах никакво притеснение от тези въпроси и отговорих открито. Също така ще има много молби за селфита, приемете го с леко сърце и се насладете.
Ще видите много изпълнения, пресъздаващи смъртта на имам Хосейн. Най-доброто място и едно от най-автентичните в Иран да видите такова представяне, е в село близо до Кашан, наречено Казаан. Озовах се там по чиста случайност. Докато бях в къщата за гости на музея на куклите в Кашан, собственикът Амир заведе гостите си на това представление и прекарахме целия ден в селото. Това беше един от запомнящите се дни в Иран и докато пиша тези думи, имам голяма усмивка на лицето си, мислейки за всички хора от Казаан и тяхната щедрост.
Последно, един от любимите ми моменти по време на Мухарама се случи в Кашан. Няколко сладки момиченца се събраха около мен, защото бях единственият чужденец в една малка джамия. Разбира се, когато това се случи, следва “селфи сесия”. Бащата на едно от момичетата се присъедини към нас на снимката и ми каза “изпратете тази снимка в ООН и им кажете, че хората в Иран искат само мип”. Е, няма да публикувам тази снимка тук поради съображения за сигурност на хората на снимката. Но искрено се надявам някой от ООН да види тази статия в блога, носеща послание за мир.
Искам да изкажа своята благодарност на Хамид, Амир и хората в неговата къща за гости, Сара, Фарид и прекрасните му приятели, които споделиха с мен този Мухарам. Пазя скъпи спомени от тези няколко дни, благодарение на тяхната щедрост и доброта.
Copyright © Алекс Ковачева, Nomad Photos. Всички права запазени.