Пътеводител за Абяне, Иран

Абяне е малко селце сгушено в планината Каркас между Кашан и Исфахан. Селото е “живо чудо” в Иран. Всичко касаещо това село е особено: местните хора имат собствен начин на живот, собствен език, традиции и дори имат отличаващи се носии. Именно затова, въпреки че в селото живеят само няколко стотин човека, тълпи от международни и ирански туристи го посещават по всяко време на годината.

Има няколко начина, по които можете да посетите селото, но най-вероятно ще трябва да наемете кола или да отидете на организиран тур. Можете да направите еднодневно пътуване или от Техеран или от Кашан, или може да спрете в селото ако пътувате с кола от Кашан до Исфахан. Ако търсите надеждни контакти в Иран които могат да ви помогнат да посетите Абяне, вижте тази статия.

Вижте и направете

Хората в Иран наричат Абяне “живия музей”, защото животът в селото датира от поне 2500 години. През 1975 г. старият квартал на селото е вписан в Иранския списък на националните паметници. През 2013 г. Абяне бе добавен към списъка на нематериалното национално наследство на Иран.

Отличителният вид на Абяне идва от глинено-червените многоетажни къщи, тесните, извити алеи и инкрустираните врати с красиви геометрични форми. Червеният цвят в селото се дължи на високата концентрация на желязо в почвата. Добавяйки към очарователната атмосфера са местните хора, известни с гордостта си от това, че имат уникални носии, култура и език. Езикът, който се говори в Абяне, се нарича Партиан Пахлави.

Има няколко интересни места, които трябва да видите, когато сте в селото. Първо, разгледайте Огнения Храм Харпак, който, за разлика от други конструкции изработени от глинени тухли, е направен от камък и хоросан. След това се отправете към Голямата джамия, една от най-красивите джамии в Иран, построени през ранната ислямска епоха. Входната врата на джамията е украсена с флорални шарки и инкрустирани стихове от Корана: зашеметяваща реликва за всеки, който се интересува от ранна ислямска архитектура. После, разгледайте Светилището на Зиарат. Това светилище е уникално за селото с вътрешния си двор с голям фонтан и тюркоазено синия осмоъгълен купол. Местните жители от всички квартали на селото провеждат там религиозни церемонии, особено през месеца на Мухаррам, когато случих да бъда там. И накрая, не забравяйте да видите Ханках. Ханках е сграда, проектирана специално за събирания на суфийското братство и място за духовно уединяване. Суфизмът, както е описано в тази статия в Уикипедия, е “духовна интерпретация на исляма”. Суфизмът е огромна тема сама по себе си, но накратко ще кажа тук, че суфийски философи, поети и мистици съществуват навсякъде от Турция до Пакистан.

Входната врата на Голямата джамия в Абяне

Входната такса за селото е 100,000 IRR. Тази такса отива за изграждането и развитието на туристическа инфраструктура и за съхраняване на селото. Тук по-долу е картата, отпечатана от едната страна на входния билет. Можете да видите, че селото наистина е мъничко и са достатъчни няколко часа, за да видите всичко.

Карта на селото Абяне, напечатана върху входния билет

Впечатления

Разхождайки се по тесните улички на селото, не само чувствате, че сте на друго място, но и усещането ви за време се променя изцяло. Осъзнавате, че големите градове могат да се променят драстично в рамките на няколко десетилетия, но има места които остават почти непроменени пред силата на времето. Бидейки там е все едно да се намирате вътре в картина. Жива, провинциална картина. Всяко десетилетие, майстора художник добавя няколко щриха, но пасторалния идиличен пейзаж остава непроменен.

Места като Абяне винаги ще се отличават насред морето от туристическите списъци с желания. Всъщност, няма нищо особено за правене в селото, освен да прекарате няколко приятни часа в разходка. Но предполагам хората не идват за това. Виждате ли, понякога трябва се се откъснем от света за да оценим, че живота може да има друго измерение освен забързания градски ритъм. Абяне е глътка свеж въздух, поглед към друга реалност, вкусване на простичкия, обикновен селски живот. Това е място което без проблем би било снимачна площадка на филм, разказващ за хора живели преди хиляди години...

За някои такива места са скучни. За други, просто любопитно място за посещение. За мен, Абяне е напомняне че живота е широх, всеобхватен, пълен с чудноватости и манифестира себе си в безбройни приказни форми.