“目は口ほどに物を言う”

“Очите понякога са истински показател за сърцето.” - Японска поговорка.

Има пътувания, които ни правят по-общителни, по-отворени, настроени за чудеса и в търсене на приключения. Това не е такава история.

Посетих Япония за първи път през 2017 г. и реших да остана 2 седмици в Токио, вместо да направя класическия маршрут през японските градове. Токио е един от най-големите мегаполиси в света и затова бях сигурна, че ще намеря много начини да усетя атмосферата му на по-дълбоко ниво. Отакуто в мен ме повлече към всички киберпънк места в реалния живот, които бях виждала в научнофантастичните филми: мигащите светлини в Акихабара и Кабукичо, кичозния ресторант “Робот”, уединените покриви в Гинза. За човек, който никога не е виждал такива места, това е доста запомняща се гледка. Това е пътуване в бъдещето без машина на времето. Като да гледаш през жив калейдоскоп в една алтернативна реалност.

Една от тези нощи в Токио влязох в огромния магазин за фотоапарати “Йодобаши”. Загубих представа колко време прекарах там, но на излизане се чувствах изтощена, изцедена и гладна. Някъде извън магазина “Йодобаши” имаше малък бар за соба нудъли. Не беше бляскаво място. Когато влязох, усетих съмнителните погледи на хората. “Какво правиш тук, турист?” - казваха очите им. Този бар беше евтин, защото беше на самообслужване. Трябваше да си поръчаш храна чрез машина. Тя също се приготвяше от машина. И трябваше да я приключиш бързо, защото нямаше много място за сядане. Всички хора в бара носеха бели ризи и черни панталони.

Тогава ми просветна: Бях виждала тези хора и тези лица преди в аниметата. Това са лицата, нарисувани зад лика на главния герой. Тълпите зад интересното действие. Това са изтерзаните хора в метрото. Лица, които са толкова маловажни, но често срещани, че са достатъчни само няколко щриха, за да бъдат изобразени.

В Япония има огромен проблем с преумората и професионалното изхабяване от работа. Тази тема е слонът в стаята. Темата, за която се мълчи, и която ако повдигнете, ще се сблъскате с неудобни усмивки. Психичното здраве постепенно се превръща в по-открито обсъждан въпрос. Надяваме се, че промяната ще настъпи, но в момента тя е бавна.

А междувременно, в баровете в Токио гледат милиони двойки мълчаливи очи. Можеш да ги видиш през нощта, ако отклониш погледа си от ярките неонови светлини. Кои са тези хора? Каква е тяхната история? Кой се грижи за тях, когато се приберат у дома? Самотни ли са? Щастливи ли са?... Само Токио, мълчаливият бетонен неонов гигант, знае истинския показател на техните сърца.

Снимките в тази статия са направени в ресторант “Робот” и на случайни покриви в Гинза през 2017 г.