Техеран винаги ще има специално място в сърцето ми. Това е първият град, който видях в Иран и вероятно ще бъде началната и крайна точка на бъдещите ми пътувания до там. Това е градът, който бродихме заедно с Хамид в продължение на два дни, пълни с нови места, нови хора и всякакви истории. Спомням си тези първи дни от пътуването, докато вървях си мислех “Ето ме тук, в Иран”. Спомням си чувството на абсолютно удивление в тихите моменти, когато разговорите с Хамид се превърнаха в спокойно мълчание.

Някои хора ми казаха да не прекарвам време в Техеран, защото това не е “истинският Иран”. Не съм съгласна с това твърдение. В този град са се случили много важни събития за Иран. Ако искате да разберете Иран, особено историята му през последните 50 години, прекарването на известно време в Техеран е важно.

В числа

Като всеки човек на науката, обичам числата, така че ето няколко интересни числа за Техеран (източник Wikipedia).

1,780 е градската зона на Техеран в кв. км.

+8-9 милиона е населението на Техеран.

+5 милиона е приблизително броят автомобили по улиците на Техеран дневно.

+2,100 е броят на парковете в метрополисната територия на Техеран, зелен град е!

111 метро станции с обща дължина на линиите 177.5 км. кръстосват града.

2 летища обслужват Техеран - летището Имам Хомеини за международни полети (IKA) и летището Мехрабад (THR), използвано предимно за национални полети.

3 от общо 12-те действащи ски курорта в Иран са разположени в непосредствена близост до Техеран - Тохал, Дизин и Шемшак. Забележка: не карам ски, защото е скъп спорт и поради финансови причини никога не съм имала възможност да се науча в България... Може би при следващото ми посещение в Иран?

5,609.2 е височината в метри на Връх Дамаванд, заснежен, конусообразен вулкан, заобиколен от горещи извори и известен в персийските легенди. Близо е до Техеран и е в списъка на върховете, които искам да изкача.

Впечатления

Колкото и налудничаво да звучи, Техеран не е с нищо по-малко от всеки нормален европейски град. Технически погледнато, Близкият Изток е в Азия и очаквах, че по улиците ще е забързано, шумно, с типичния очарователен хаос, който се среща във всяка азиатска страна от Япония през Китай до страните в Югоизточна Азия. Спомням си ясно, че се разхождах из Тазарския Базар и си мислех “толкова е тихо, при все че сме на пазара”...

〜

Разхождайки се по улиците на Техеран, усещането беше сюрреалистично, особено в първите няколко часа. Градът има свой собствен ритъм и вид. Цветовете около вас са пастелни, хората са облечени с дрехи изработени от естествени материи и не се виждат никъде западните марки или логота. След няколко часа се почувствах до голяма степен като у дома, защото, изненадващо, улиците са павирани по подобен начин на България и сградите имат подобен вид и цвят.

〜

Ще видите много автомобили на Peugeot по улиците. Това не са оригиналните френски автомобили, а са местно произведени, доста по-евтини коли. Поради санкциите иранската автомобилна промишленост (наред с други промишлености) има трудности да се модернизира. Това беше моментът, в който тъгата за санкциите срещу Иран започна да расте в мен. Видях прякото въздействие на икономическата ситуация пред очите си, по улиците. По време на пътуването разговарях с много хора от различен произход. Това потвърди мнението ми, че обикновените хора винаги са тези, които плащат реалната цена на санкциите.

Това казано, парадоксът е, че вътрешната икономика в Иран кипи. Ресторантите работят и ви сервират огромни порции храна. Кафенетата са отворени и хората социализират. Метрото, автобусите, полетите и таксита работят отлично. Можете също така да намерите много лукс - скъпи бижута, богато украсени дрехи и изискани хотели се намират във всеки голям туристически град. Това противопоставяне на ситуацията между вътрешната и външната икономика е нещо, което ще виждате и усещате през цялото си пътуване.

〜

Бързо забелязах, че иранците са много учтиви. Това впечатление само се засили с времето, прекарано в страната. По време на целия си престой в Иран никога не чух нито един човек да вика или да повишава глас. Дори когато хората шъткаха на децата си. Ако някой случайно се случеше да ме бутне по улиците, веднага казваше “бебахшид” (извинете).

Никой никога не се опита да ме измами за пари за това, че съм турист. Всъщност, един път Хамид забрави разплащателната си карта в един магазин и продавачът тича след нас около 500м. само и само да върне картата му.

Думите не стигат да опиша колко мили са хората в Иран. Естествено, навсякъде има добри и лоши хора, но по-голямата част от иранците са много сърдечни. Попитах няколко пъти местни жители, които срещнах какво мислят за сънародниците си. Казаха ми същото: има лоши хора, но в по-голямата си част, иранците са добри и мили. Личните ми преживявания с местните хора бяха само положителни.

〜

Един от любимите ми моменти в Техеран беше докато се возехме в автобуса с Хамид. Имаше случаен човек, който разказваше историята на живота си и казваше “Ако само Бог броеше гордостта ни в щатски долари и греховете ни в ирански риали”. Гениaлно!

Величията на Техеран: Дворецът Голестан и Кулата Азади

Полезна информация

Можете също да прочетете пълната статия с информация относно пътуване в Иран.

Ако искате да сте като местните, използвайте метрото и автобусите. Мрежата на метрото обхваща всички туристически обекти, с изключение на Кулата Милиад, до която можете да стигнете, като вземете Snapp.

Всичко в ежедневието в Иран е разделено по пол. Жените имат отделни мяста за сядане в градските автобуси и в метрото. Неприемливо е да влизате в зоната за жени, ако сте мъж. Приемливо е жена да влезе в зоната за мъже, особено ако зоната за жените е пълна. Тъй като бях с Хамид, пътувах в мъжката зона в метрото и автобусите. В джамиите, жените и мъжете имат отделни входове и зони за молитва. В някои джамии жените трябва да са напълно покрити, т.е. да носят чадор, който обикновено се дава безплатно на входа. Ако на входа не се предлага безплатно чадор, вероятно е по-добре да не влизате като турист от уважение.

Аз лично имах нулеви проблеми да се ръкувам с жени и мъже като поздрав. Ако не ви е удобно да се ръкувате, начинът да поздравите хора от противоположния пол е като поставите ръка на сърцето си и кажете “salaam”. С удоволствие открих културно сходство с България, тъй като стандартният поздрав между добри приятели е прегръдка.

Бакшиши не се очакват от вас като турист в Иран. Ако обаче давате бакшиш, хората ще бъдат видимо щастливи, тъй като в момента за много от тях е трудно поради санкциите.

Вижте и направете

Намирам много радост в откриването на места за посещение пътувайки. За това не искам да “убивам кефа” на хората, които са като мен. Можете да пропуснете списъка по-долу, ако искате сами да откриете магията на Техеран. Ако харесвате препоръки, ето моят списък с неща, които трябва да направите и видите в Техеран. Този списък е изпълним в рамките на 2 пълни дни в града.

Ден 1

Бившето посолство на САЩ в Техеран (трябва го да посетите, ако се интересувате от историята на Иран) • Форум на иранските художници.

Улица Вали-аср (най-дългата улица в Близкия Изток) • Тазарски Базар (местен не-туристически базар на края на Улица Вали-аср) • Имамзаде Сале (красива джамия до Тазарския базар).

Тазарския Базар и Имамзаде Сале

Кулата Милиад (Шестата най-висока радио кула в света с невероятни гледки към Техеран. Препоръчвам за посещение около залез).

Кулата Милиад

Ден 2

Двореца Голестан (Зашеметяваща архитектура и декорация, не ходете в Техеран, без да го видите) • Големия Базар на Техеран • Чайната на Хаджи Али Дарвиш (най-малката чайна къща в Техеран... намираща се на най-големия базар) • Удладжан, район 12 (най-старият квартал на Техеран със синагога) • Банята Наваб (Баня в архитектурен стил на града Кашан).

Прекарайте време в кафенетата и чайните на Техеран. Трябва да опитате обеазтелно иранския чай!

Кулата Азади (Емблематичната забележителност на Техеран. Това е персийската версия на Триумфалната Арка в Париж).

〜

И накрая, искам да споделя, че обичам да проучвам местната музика, преди да посетя дадена страна. Една от емблематичните ирански певици, които трябва да знаете, е Googoosh. Тя има статут на “дива” в Иран и е обожавана от всички, които срещнах без изключение. Споделям тук по-долу любимата си песен от Googoosh, “Nemidouni” (“Не знаеш”) + две от другите ми любими открития на иранската съвременна музика.

Личната ми история с тази песен на Googoosh е забавна. Нямах представа какво означават думите, и така реших, че е песен за парти, понеже музиката звучи весело. По-късно, по време на пътуването ми в Кашан, слушахме тази песен с няколко ирански момичета и те ми обясниха, че това е тъжна любовна песен. Нямам идея как една тъжна песен звучи толкова позитивно, но предполагам, че това е част от иранското отношение към живота като цяло.

По улиците на Техеран

Една последна голяма благодарност към Хамид, моя легендарен гид и приятел!