Първото впечатление, което получих от Непал, се случи, докато бях на 2 км във въздуха някъде над Хималаите и очаквахме да кацнем в Катманду. Градът беше обвит в облаци и пилотът трябваше да кръжи със самолета във въздуха с надеждата, че облаците ще се разпръснат. Дори не беше сигурно, че ще кацнем в Катманду, тъй като получихме съобщение, че можем да се насочим към друга държава, ако облаците не се отдалечат. Четиридесет минути по-късно, докато се спускахме по бетонната писта на летището, си помислих: “Природата е цар в Непал”. И колкото повече се разхождах из Катманду, толкова повече виждах как тази мисъл се материализира в града около мен.

Целият град на практика е сгушен в Хималайската планина: закрилница, която е предпазвала Непал от нашествия през изминалите векове, но и могъща сила, способна да причини разрушения. Разговарях с мой непалски приятел, който гордо ми каза: “В Непал не се празнува Ден на Независимостта, защото никога не сме били окупирана държава”. Почитта на хората към заобикалящите ги планини е заразителна и остава с мен до ден днешен. Разхождайки се по улиците на Катманду, можете да забележите, че наистина природата има последната дума в Непал. Следите от ужасяващото земетресение от 2015 г., при което загинаха близо 9000 души, бяха видими и през 2018 г., когато посетих страната. В този смисъл повредените сгради и улици също са част от реалността, която е Катманду днес.

Но как изглеждаше разходката в Катманду за мен лично? Това беше шумният и луд трафик по улиците. Беше усещането за хармония в хаоса. Уличните пазари и малките ресторантчета, от които любопитни лица ме канеха на разговор или на гости. Това бяха всички тези малки моменти, които не могат да се опишат с думи, затова ще оставя снимките по-долу да говорят.

Непал също така беше първият път, в който преживях да съм в предимно хиндуистка страна. В Катманду има няколко важни хиндуистки храма. Сред всички тях любимият ми, а според мен и най-магичният, е Ступата Суямбхунат. Останах там в продължение на часове, просто дишайки въздуха, наситен с тамян, наблюдавайки хората, които влизат и излизат шепнейки молитвите си и палейки свещ... времето минаваше безусетно на това свещено място.

Ще бъда открита тук. Не прекарах много време в Катманду, тъй като основната цел на пътуването до Непал беше походът в планините. Не прочетох много за историята и хората в страната, но бъдете сигурни, че културата на Непал е толкова богата, колкото и природата му. Тук трябва да спомена моя добър приятел Аниш, с когото се запознах в Катманду и който е един от най-знаещите хора, които съм срещала по време на пътуванията си. Ако искате да научите повече за непалската култура, историята и самия народ, можете да се свържете с Аниш по имейл. И накрая, Непал е и дом на много тибетци. Това е възможност за вас да надникнете в мистериозния и завладяващ свят на тези хора. Приемете това с уважение и смирение, тъй като историята на тибетския народ е преплетена с тъга и борба.

Приключвам разказа за Катманду тук, но се надявам, че животът ще ми даде възможност да се върна там някой ден. Има още преходи в Непал, които наистина си мечтая да направя. Все още пазя бележките, които си направих през 2018 г., за планирането на тези преходи “някога” в бъдещето... Не знам кой път ще ме отведе отново в Непал, но нямам търпение да се върна на тези необикновени места, изпълнени с култура и пъстрота. И най-вече, копнея да бъда част от неукротимата, мощна и внушаваща страхопочитание дива природа обгърнала града.