Иран беше мой дом за около 20 дни през 2019 година. Беше като никоя друга страна, която някога съм посещавала. Честно казано, Иран е несравним.

В тази кратка статия искам да отговоря на въпроса, който всеки един човек ми зададе за Иран. И искам да ви помоля, ако започнете да четете, прочетете това, което имам да кажа до края. Разчитам на вашата честност. И така. Всички ме питаха „Безопасно ли е да се пътува в Иран?“.

Моят отговор е - не, посещението на Иран не е безопасно. НО не заради причините, поради които може би си мислите.

В Иран, за разлика от САЩ, няма никакъв шанс да бъдете застреляни на улицата. Притежаването на пистолет е забранено за цивилни и няма насилие с оръжия. Според Института за Икономика и Мир, Иран е на 44-то място в света по Глобалния Индекс на Тероризма за 2018 г. За сравнение, Тайланд е на 17-то място, САЩ е на 20-то място, Великобритания е на 28-мо място, Франция е на 30-то място, а Германия е на 39-то място. Това означава, че в Иран има по-малко тероризъм от Тайланд, САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Трафикът в Иран е страшен, да, но през 20-те дни прекарани там не видях нито една автомобилна катастрофа. Хората в Иран не зачитат много от правилата за движение, но не шофират агресивно. Пак за сравнение, Хо Ши Мин, Виетнам, е най-лошата пътна ситуация, която съм виждала. Обикновено не се моля на Бог, когато пресичам улицата, но в Хо Ши Мин се молех всеки път. Видях множество злополуки, особено с мотори, и когато излязох от града жива, благодарих на Бог още веднъж за това чудо. В Иран никой не погледна голямия ми фотоапарат по начин, който ме накара да се страхувам от грабеж. Ежедневно носех около 5 кг фотографско оборудване без никакви проблеми. Никога не се чувствах като че ли някой се опитва да ме излъже за пари. Не изпитах никаква форма на тормоз или агресия. Хората ме гледаха, но не се чувствах некомфортно. Имах чувството, че са любопитни, а не злонамерени. За сравнение, пътувала съм соло в Индонезия (не до Бали, а в истинската Индонезия) и там наистина се чувствах некомфортно от погледите (и звуците), които получих. Нищо подобно в Иран.

Честно казано, изпитах страх в Иран през първия час в Техеран. Така беше, защото мозъкът ми беше “програмиран” от новините да чувства страх. Само няколко часа след началото на пътуването и нямах страх. След няколко дни се почувствах у дома си. След две седмици обикнах всичко и всички и вече мислех за следващото си посещение.

Но в Иран не е безопасно.

Не е безопасно, защото ще ви накара да си зададете въпроса, от който всички политици се страхуват най-много - Защо? Защо страна с един от най-дружелюбните народи е представена като враг или зло? Защо медиите отразяват Иран само по отрицателен начин? Защо не чуваме нищо хубаво за туризма в Иран, въпреки че има толкова много обекти на ЮНЕСКО, природни чудеса, култура и изкуство, които малко страни в света някога са имали?

Посещението на Иран е опасно, защото ще се запитате “Луд ли съм или има ли някакъв скрит заговор на всички страни да поставят Иран в ъгъла?”. Мразя теориите на конспирациите, но видях с очите си абсурда на наложените санкции към Иран. Истината е, че правителството продължава да харчи всичко, което си иска за военни цели, но нормалните хора като вас и мен търпят последствията. Санкциите в Иран означават, че обикновените хора не могат да започнат бизнес, тъй като им се отказва да открият банкова сметка навсякъде заради иранския си паспорт. Санкциите означават, че хора с две магистратури имат огромни трудности да получат стипендия или да продължат висшето си образование в чужбина. Означават, че хората не могат да пътуват свободно. И много по-дълбоки и по-тъжни проблеми, за които не искам да говоря тук.

Много пъти, когато разговарях с хора от Иран, бях безмълвна. Не знаех как да отговоря по подходящ начин. Нямах шега, която да направи разговора по-весел. Усещах буца в гърлото си, чувство за вина, защото ЕС допринася за тежката ситуация за иранците. Въпреки, че България е може би най-малко влиятелната държава в ЕС, изпитвах вина и тежест в сърцето си. В емоционален аспект, това беше най-трудното пътуване, което съм правила. Защото навсякъде виждах мили, обикновени хора, поставени в невъзможна, тежка, абсурдна ситуация.

Посещението на Иран е опасно, защото може да се наложи да спорите с приятелите и семейството си, опитвайки се да защитите позицията си, че в Иран е невероятено и е безопасно. Ще видите недоверието в очите им когато говорите с тях, въпреки че те никога не са посещавали и ВИЕ сте човекът, който е видял, изпитал и усетил всичко. Когато им кажете, че искате да се върнете отново, ще видите поглед който ще ви каже “луд си”. Такъв и ще бъдете. Лудият самотен пътешественик.

Ще си зададете много въпроси. И няма да намерите отговорите лесно. Вместо това ще намерите непознати, които ще ви казват “Добре дошли в Иран” и “Благодаря, че дойдохте”. Ще намерите красота, която ще спре дъха ви. Ще почувствате мир в джамиите. Ще намерите съвършенство в цветовете, в декорите, в отраженията във фонтаните. Ще намерите хора, в които ще се влюбите. Ще намерите спокойствие през нощта, гледайки как децата играят на улицата докато жените минават покрай вас с бавен ход. Ще почувствате как ума и сърцето ви се отварят отвъд измеримото. А това наистина е опасно. Защото човек с отворен ум и отворено сърце не съди. Той само слуша, гледа, и се опитва да разбере.