Времето е странно нещо. От перспективата му някои събития в живота ни изглеждат нереални. Сякаш изобщо не са се случили. Поглеждайки назад към похода в района на Еверест, това е едно такова събитие. Често ми се случва да мисля за Хималаите със смесено страхопочитание и удивление. Не съм от редовните посетители на планините, но не е необходим голям опит, за да разбереш, че Хималайската планина е нещо различно.

Когато бях дете, бях убедена, че планините са спящи гиганти, покрити с одеяло от трева, дървета и сняг. Чудех се колко хора ли могат да се разхождат по повърхността им, без да събудят тези гиганти. И бях сигурна, че събудят ли се гигантите, ще бъдат доста раздразнени. Тази мисъл, разбира се, караше детското ми въображение да трепери от страх. Самата представа, че планините са мъртви скали, беше неприемлива за мен, бях сигурна, че планините са живи, мощни и могъщи.

Бях забравила тези детски мисли, до момента, в който не разговарях с шерпите, които наричат Хималаите свой дом. Всички те ми казаха, че смятат планината за Бог. Не в религиозния смисъл на думата, а в смисъла на смирение пред сила, която далеч надхвърля възможностите на всяко човешко същество. В ранните сутрини, когато слънцето изгрява и преди да започнат всички преходи, можете да видите някои шерпи да извършват пуджа: сутрешен ритуал за поклонение в Хиндуизма. Попитах един шерпа какво е отношението му към планината и той ми отговори: “ние сме под нейната милост”.

Действително, тези думи не биха могли да бъдат по-верни. Хималаите са сила със свой собствен темперамент. Всяка година хиляди хора прииждат, за да извършат поход до базовия лагер на Еверест. Стотици се опитват да се изкачат до самия връх. За някои от тях това е последното приключение в живота. Когато се намирате на място като района на Еверест в Непал, усещате силата на живота с пълна сила. Но възможността за смърт се крие точно зад ъгъла. Някъде по средата на тази дуалност бях изпълнена с благодарност, че за мен този път планинските маршрути бяха ясни и краят беше щастлив. Алавида, Еверест, да видя твоята красота беше нещо, което трябва да се запише в книгите.